Първите три часа на един нов служител…или какъв е твоя първи ден в завода на Тева в Дупница

Какво е да започваш работа на ново място и какви са чувствата, които изпитваш?! И ако в определени сфери, стартът е буквално веднага, то не така стои въпросът в компании, където законът се спазва до запетая, а правилата са за това правила…, за да се спазват.

Няма как да живееш в района на Дупница и да не знаеш „Балканфарма“. Емблематичен за региона завод, с който цели семейства и дори поколения са свързани.

Часът е малко преди 09:00 часа, а на входа други 2-ма мъже и 3 жени се оглеждат насам-натам, видимо притеснени. Разхождат се нервно, в очакване на… нямат идея. Аз също гледам в различни посоки като ученик, който не си е научил урока и е притеснен да не го вдигнат на дъската. Ясно е, че това също са бъдещи служители на завода, на които днес им е първи официален работен ден. Както и на мен…

Излиза човек от охраната, който ни запитва: “Здравейте. Вие за интервюта ли сте или за започване на работа“. Споглеждаме се един друг и свенливо отговаряме, че започваме от днес. “Всеки момент ще дойдат да ви поемат. Приятен ден“, отвръща охраната и влиза навътре. Минутка по-късно и на входа се появява усмихната девойка, която поздравява всички ни. Представя се, но в този момент никой не запомня името й, напълно съм убеден в това. Всеки помни мигът, когато е пристъпил училищния праг – притеснен, стресиран, мълчалив, но в същото време щастлив от дългоочаквания момент. Така, както първолакът очаква първия звънец, подобни са и чувствата от започването на работа в една от най-големите компании в България. Нещо повече – най-големият работодател в района, с най-доброто заплащане и придобивки. Именно тази усмивка на входа е като на учителката в първи клас, която те кара да се отпуснеш и успокоиш. Успява за секунда-две и паниката отново надделява. Знаейки, че на това място работят над хиляда човека, го превръща в един малък град, в една общност.

На портала получаваме временни пропуски и след „въртележката“ сме вече официално на територията на завода. От тук насетне – само слушаш усмихнатото момиче. „Ще подпишете договорите си, после продължаваме. Аз съм тук с вас, така че не се притеснявайте“, казва то.

След около час, всички сме вече с договори в ръка. Започваме да се окопитваме. Дори разменяме думи помежду си. В коридорите срещаме забързани служители, някои пристъпят бавно, взирайки се в някакви документи, друг говори на английски…

Девойката ни повежда към зала за инструктаж. Никой няма идея къде се намира въпросната зала, но тръгва и се оглежда все още като уплашен заек. Минаваме през стола, който по-скоро е ресторант, обзаведен в цветовете на компанията. От там сме вече на главната алея към… някъде, където ще ни инструктират. Една огромна зелена поляна с размерите на два футболни терена се е ширнала… Всъщност, отвсякъде зелени площи, хора не се виждат, а ние изглеждаме като сякаш сме единствените в тази огромна територия.

Трудно е да повярваш, че стотици служители в момента се трудят и произвеждат лекарствени продукти, а ти… не виждаш никой.

Влизаме в помещение с компютри. Усмихнатото момиче продължава с предразполагането ни, защото е видимa по лицата ни още притеснителната гримаса. „В първите дни ще се обучавате. В компанията няма значение на каква длъжност си, тук си говорим на ти. Аз съм Еми от „Човешки ресурси“ … Искам да ме питате всичко, каквото ви притеснява“, добре че отново се представи, защото видимо всеки въздъхна с облекчение. Все пак това е момичето, което очевидно ще бъде гидът ни днес. А нямахме идея какво още ни очаква. Попълваме декларации, за които Еми ни разказва подробно какви са. Две от жените видимо изпитват някакви затруднения, но от притеснение вероятно не смеят да попитат. Само поглед и бе достатъчен на Еми да улови затруднението и да даде насоки. „Искам да сте спокойни. Като всяка нова работа, в началото ще ви се струва много трудно. Това е нормално… Има достатъчен период от няколко месеца, в които се обучавате, и когато сте напълно готови – тогава започвате самостоятелна работа. Ще се справите, менторите са страхотни и обучат“, обяснява Еми. Колко от нас са и повярвали на тези думи, че ще се справим, а пък колко да останем спокойни…

Вече сме в залата за инструктаж. Сякаш сме в класната стая и в очакване да влезе някой нов учител. Вратата се отваря и влиза достолепен мъж, който след поздрав към всички се отправя към своето бюро. „Запомнете три неща – безопасност, здраве и качество на продукта“, са първите думи на мъжа, който се представя като Янко Янков. „За компанията от първостепенно значение е безопасността на служителите и тяхното здраве. Безкомпромисни сме в това отношение“, продължава Янков, след което ни запознава в подробности с изискванията.

Разяснява със сериозен тон, спокойно и уравновесено. Още след първите му изречения ни става ясно, че това не е формална процедура. Категорично няма компания, която да отделя толкова време на подобен инструктаж за здраве и безопасност. Хубаво е, че освен инструкциите, постепенно ни дава и известна информация за дейностите в различните цехове.

Вече е обяд. Отдъхваме си. Запътваме се към ресторанта на завода. Напрежението постепенно отминава. Сядаме на една маса и лека-полека започваме да споделяме за впечатленията си. Междувременно се опитваме да си запомним и имената. Имахме нужда от този един час почивка, за да се отърсим поне малко от стреса.

Една идея по-спокойни и вече поокопитени, се отправяме към… нямаме идея. Чакаме Еми.

Минали са едва 3 часа, но… започваме да усещаме духа на Тева.